След представянето, публикуваме текст на Марина, написан по този повод, който не успяхме да прочетем, дори не успяхме да споменем. Днес той вече е в цитат, блогът стана герой на блога. "Намираме се в един особен кръг - стъпваме по него, но никога няма да повторим стъпките си, ще променим стъпките на другия със своите. Историята на този блог е една продължителна спирала, продължена спирала...Нова, но и завещана, ясна и експериментална, красота в опита и мисъл за извиращото от този опит. Текстовете, които се публикуваха тук, бяха в един свой временен дом, в който да допълват енергията и душата си, в който да срещат себе си, но и който позволи срещата ни с тях. Има моменти, в които литературните ни светове и терзания, излизат от личното, живеят с него, но и се обричат на едно по-различно осмисляне и отъждествяване. Мисловните бягства се превръщат в пътища и посоки, те и без това отдавна не бяха бягства, не бяха символни образи или конкретни разкази, Истината е, че „ЛиБрА“ заложи сам

В понеделник беше празник, а преди година аз писах речта на Симеон по повод същия празник, може да бъде открита тук. В понеделник, когато беше празник, Симеон едва ли е прочел докрай речта ми, а аз преписах от себе си. Скъпи съученици, учители и родители, Честит Ден на народните будители! Нека в този ден успеем да намерим красотата и силата, която те оставят дълбоко в сърцата ни. Нека вълнуващите дълбини на познанието, на спомените, на жизнеността от пробуждането да огреят със своя огън ума и душата, дома и мислите. Будителите са онези лъчи светлина, които винаги ще разкъсват тъмнината и оковите на незнанието и безхаберието. Те са поставили пред нас цветността на пламъка, създали са криле за бъдещето и са го оставили като път, по който да намерим своята посока. Нека погледите, устремени към това бъдеще, да се връщат и към миналото, за да осъзнаят, че настоящето е израз само и единствено на посоката, в която търсим бъдещето... Честит празник! Управителният съвет към Ученическия парламен

Наистина не мога да вляза в блога. Трябва да изпратя покана за сътрудничество от училищния си имейл до личния, ала не мога да я приема. Публикувам под името "k", така ще бъде и занапред, навярно. Последният месец понесе повече обрати, отколкото обиди аз бих могъл да понеса, пиша с огромна горчивина, точно година след първата публикация и в навечерието на първото публично представяне на блога, за което скоро ще споделим повече. Марина стана председател на ученическия съвет в своето училище, а аз най-после мога да си позволя това: Препоръчителен читателски списък за начинаещи младежки активисти I 1. Блага Димитрова, “Лиляна” 2. Дж. К. Роулинг, “Хари Потър и Орденът на Феникса" 3. Брижит Лабе, П. Ф. Дюпон-Бьорие, “Диткатура и Демокрация” 4. Христо Лулчев, “Комсомолското самоуправление в училище” 5. Иво Андрич, “Раждането на фашизма” 6. Фьодр М. Достоевски, “Юноша” 7. Владислав Тодоров, “Адамов комплекс” 8. Александър Кьосев, “Индигото на Гьоте” 9. Ивайло Дичев, “Буквализми

Преди блогът да проходи отново, преди да тръгнем по петите му, публикувам нещо малко очаквано, съзнавайки, че времето не е точното. С този текст започвам работа по експериментален проект, изследващ феномена на Фенфикшън -а. Какво е фенфикшън ? Защо младите четат и пишат фенфикшън ? Как младите четат и пишат фенфикшън ? Има ли нужда от подобно изследване изобщо? В първата част на проекта ще се опитам да се намърдам в чужди обувки, по мой си начин свои , да намеря универсалния принцип на това писане и да го сблъскам със своите принципи. Текстът по-долу все още няма заглавие. Текстът по-долу беше завършен на рождения ден на Симеон. Уви! Chapter One В тази мразовита зима той гледаше през прозореца на тъмния си кабинет, захапал пура, запалена наскоро. Слав примижа в тъмното, изтръска тютюневия си екстаз в близкия пепелник, най-обикновен, но необичаен в своята обикновеност, с пластмасови краченца и малък обков от поруменяла мед по ръба, в който бяха издълбани цифри, за които той не искаше да

Отварям блога отново, получавам автоматично генерирано съобщение, гласящо, че от 01.09 мога да загубя административния достъп до него, не помня причините. Мисля си за бъдещето на този проект, за нуждата от представянето му във  и отвъд контекста, който той създава. И си мисля за тази работа на италианския визуален поет Саренко, редактор на легендарното Lotta poetica . И си мисля за нас...

 

МАРИНА: Бледите ни очерци за развитието и просъществуването на блога, направени много преди реалното публикуване на текстовете ни в него, несъмнено се превърнаха в едни особено изразени ярки краски по време на месеците, в които със Симеон опитвахме да заемем местата сред експерименталните си литературни вълнения, но и в които се стремяхме да създадем празнина, която да се запълни. Първоначално изразих своите виждания за това, което бих била способна да напиша, за да опиша способността си да създавам текстове, вплитащи се въобще в концепцията на блога, но постепенно смисловите ми разбирания за значението на общата ни работа върху тази конкретност се отрезвиха и се издигнаха и над идеята за свързване. Чрез всички размисли, публикувани тук през последните месеци, ние се стремяхме да укрепим една спойка, обвързване между отделното, но и близкото, между абстрактното, но и реалното, между вътрешния бяг, но и приласкаваното разбиране и съвместност. И въпреки искреното ми спокойствие, че през