Преди блогът да проходи отново, преди да тръгнем по петите му, публикувам нещо малко очаквано, съзнавайки, че времето не е точното. С този текст започвам работа по експериментален проект, изследващ феномена на Фенфикшън -а. Какво е фенфикшън ? Защо младите четат и пишат фенфикшън ? Как младите четат и пишат фенфикшън ? Има ли нужда от подобно изследване изобщо? В първата част на проекта ще се опитам да се намърдам в чужди обувки, по мой си начин свои , да намеря универсалния принцип на това писане и да го сблъскам със своите принципи. Текстът по-долу все още няма заглавие. Текстът по-долу беше завършен на рождения ден на Симеон. Уви! Chapter One В тази мразовита зима той гледаше през прозореца на тъмния си кабинет, захапал пура, запалена наскоро. Слав примижа в тъмното, изтръска тютюневия си екстаз в близкия пепелник, най-обикновен, но необичаен в своята обикновеност, с пластмасови краченца и малък обков от поруменяла мед по ръба, в който бяха издълбани цифри, за които той не искаше да

Отварям блога отново, получавам автоматично генерирано съобщение, гласящо, че от 01.09 мога да загубя административния достъп до него, не помня причините. Мисля си за бъдещето на този проект, за нуждата от представянето му във  и отвъд контекста, който той създава. И си мисля за тази работа на италианския визуален поет Саренко, редактор на легендарното Lotta poetica . И си мисля за нас...