Завръщам се в този блог за първи път, три месеца по-късно от първата публикация. Благодарен съм на г-жа Елена Вързилова за възможността да работя свободно с повереното ми, а даже и да го наричам свое - нещо, което все по-рядко се случва. Преди три месеца идеята беше блогът да приютява всички текстове за творящи ученици, които и към момента пиша, ала ходът му леко се променя. В следващите три месеца отговорността към блога ще стане повод за още по-експериментални търсения в полето на сътворяваното от учениците. Ала не се завръщам сам - с мен е Марина Узунова, един от най-близките ми хора. Използвайки един друг образите си, ще се опитаме да свържем себе си, а после и по-голямото от нас. Марина разказва за това свързване: Този блог е продължение на едно отдавна забравено начало. В него концепцията за обединение около самото обединение и любовта към опитите за схващане и реализиране на творчество са ключови, променени, необходими, но и забравяни. Но на едно сигурно ниво всич
