На 06.10 се състоя представянето на дебютната стихосбирка на Борис Ангелов - “Любовен оксиморон” в двора на ЕГ “Иван Вазов”. Настоящият текст беше роден тогава, в гласовете на останалите и от техните въпроси. И именно с “останалите” ще се занимава той. Поради тази причина ритъмът на текста е накъсан, но не и несигурен. Той ще чете стихотворенията като метафори и ще се отдръпне от очаквания литературен анализ. Онзи, на когото книгата е посветена, не може да не й се посвети - и наистина, Борис прекара много време, подписвайки издания за свои приятели и преподаватели. Мисля, че именно в това се крие ключът за четенето и разчитането й - посвещението слива жадуваните, случилите се и описаните отношения. Взаимодейства и на още едно ниво - между думите на автора за читателя и самия читател - между представата и очакванията. (...) Ще четем стихотворението “Равносметка” като метафора, както вече стана ясно: Стоя и си мисля: допреди година наистина полу съм живял, защото без теб съм наполовина