Този текст беше измислен за празник на моята гимназия, измислен , защото не е създаден сред досегашните ми мисли, а е напълно нов за една празнина, която трябва да отговаря на условия, различни от тези в мене - този текст бе съобразен с едни училищни изисквания отвъд моя начин на писане. Поради неизвестни ми причини той не бе включен в празника. Затова блогът го приютява. Митологична пролет Тази лунна тишина беше кръговрат. И в своите очи оглеждаше прииждащата светлина, лицата й бяха шумни в безшумието - зовът им беше приказна сирена, спяща насред омаен остров. И нейният сън стопи мрака със своето безвремие, в безкрая му не остана спомен, усещаше се само силата на прилива, носещ със себе си трепета на първите цветя. Корабите бяха стихнали като тополи в нощта. Наблюдаваха облаци, изпълнени с топлина. Бризът шепнеше своите предания за настъпващата доброта, за тази смела надежда, прокарваща ръце през страха на самотата. Усмивките им бяха още крехки, но озаряващият поглед събираше капки