Позволих си желанието да редактирам едно стихотворение на Марина, но не мога да посегна към него - навярно заради това все още не съм публикувал свое стихотворение тук, колкото и публикации да подписвам. Всъщност, мога да направя нещо много малко. Публикувам оригинала на "Пустиня на свободата", а по-долу - другото стихотворение, да го наричам "друго" е единственото пред мен. Дори да съм се намесвал в други нейни творби, то тя е знаела за това, в нейното незнание, днес, наричам "другото" стихотворение "свое". Пустиня на свободата В тези смъдящи очи се срещат ад и рай, за да изтръгнат от тебе признание, за да веят ветрове на вината в твоя безкрай, и да тлее земен блян в тегобно мълчание. Живееш сред пустош и насред настъпаните гладиоли и погледите тихо сплитат огледало, и се давиш в сълзите душа проболи, сънувайки, че в реалност сърцето е заспало. Ръцете докосват несъществувание и съзнанието ти пада покрусено, смолата на мъртвите клонки капе връз

 Днес дадох интервю за вестника на гимназията на Марина. Пред Марина! И радостта ми е огромна!