Пропускане към основното съдържание

Едно-две стихотворения - Симеон Марков

Позволих си желанието да редактирам едно стихотворение на Марина, но не мога да посегна към него - навярно заради това все още не съм публикувал свое стихотворение тук, колкото и публикации да подписвам. Всъщност, мога да направя нещо много малко. Публикувам оригинала на "Пустиня на свободата", а по-долу - другото стихотворение, да го наричам "друго" е единственото пред мен. Дори да съм се намесвал в други нейни творби, то тя е знаела за това, в нейното незнание, днес, наричам "другото" стихотворение "свое".


Пустиня на свободата

В тези смъдящи очи се срещат ад и рай,

за да изтръгнат от тебе признание, за да веят ветрове на вината в твоя безкрай, и да тлее земен блян в тегобно мълчание. Живееш сред пустош и насред настъпаните гладиоли и погледите тихо сплитат огледало, и се давиш в сълзите душа проболи, сънувайки, че в реалност сърцето е заспало. Ръцете докосват несъществувание и съзнанието ти пада покрусено, смолата на мъртвите клонки капе връз него с обаяние и ти вярваш, че ще бъде изцерено. И се взираш в това леговище изпепелено, взираш се и в портите зад теб, писъкът прокарва острие през вярване непрояснено и плахо мисълта превръща се в жлеб.


Пустиня на свободата

Влюблённый в песню свою*

В тези смъдящи очи се срещат ад и рай,

за да изтръгнат от тебе признание, за да веят ветрове на вината в твоя безкрай, и да тлее земен блян в тегобно мълчание. Живееш сред пустош и насред настъпаните гладиоли и погледите тихо сплитат огледало, и се давиш в сълзите душа проболи, сънувайки, че в реалност сърцето е заспало. Ръцете докосват несъществувание и съзнанието ти пада покрусено, смолата на мъртвите клонки капе връз него с обаяние и ти вярваш, че ще бъде изцерено.
И се взираш в това леговище изпепелено, взираш се и в портите зад теб, писъкът прокарва острие през вярване непрояснено и плахо мисълта превръща се в жлеб.


*Молитва на старость, Уильям Батлер Йейтс

Коментари

Популярни публикации от този блог

Препоръчителен читателски списък за начинаещи младежки активисти - Симеон Марков (k)

Наистина не мога да вляза в блога. Трябва да изпратя покана за сътрудничество от училищния си имейл до личния, ала не мога да я приема. Публикувам под името "k", така ще бъде и занапред, навярно. Последният месец понесе повече обрати, отколкото обиди аз бих могъл да понеса, пиша с огромна горчивина, точно година след първата публикация и в навечерието на първото публично представяне на блога, за което скоро ще споделим повече. Марина стана председател на ученическия съвет в своето училище, а аз най-после мога да си позволя това: Препоръчителен читателски списък за начинаещи младежки активисти I 1. Блага Димитрова, “Лиляна” 2. Дж. К. Роулинг, “Хари Потър и Орденът на Феникса" 3. Брижит Лабе, П. Ф. Дюпон-Бьорие, “Диткатура и Демокрация” 4. Христо Лулчев, “Комсомолското самоуправление в училище” 5. Иво Андрич, “Раждането на фашизма” 6. Фьодр М. Достоевски, “Юноша” 7. Владислав Тодоров, “Адамов комплекс” 8. Александър Кьосев, “Индигото на Гьоте” 9. Ивайло Дичев, “Буквализми

Симеон Марков за "Любовен оксиморон" на Борис Ангелов: "...да допишем живота..."

  На 06.10 се състоя представянето на дебютната стихосбирка на Борис Ангелов - “Любовен оксиморон” в двора на ЕГ “Иван Вазов”. Настоящият текст беше роден тогава, в гласовете на останалите и от техните въпроси. И именно с “останалите” ще се занимава той. Поради тази причина ритъмът на текста е накъсан, но не и несигурен. Той ще чете стихотворенията като метафори и ще се отдръпне от очаквания литературен анализ. Онзи, на когото книгата е посветена, не може да не й се посвети - и наистина, Борис прекара много време, подписвайки издания за свои приятели и преподаватели. Мисля, че именно в това се крие ключът за четенето и разчитането й - посвещението слива жадуваните, случилите се и описаните отношения. Взаимодейства и на още едно ниво - между думите на автора за читателя и самия читател - между представата и очакванията. (...) Ще четем стихотворението “Равносметка” като метафора, както вече стана ясно: Стоя и си мисля: допреди година наистина полу съм живял, защото без теб съм наполовина

Променено заглавие - Марина Узунова

Публикацията на Марина Узунова в ЛиБра , която включва няколко нейни стихотворения с кратки, но доста важни бележки, придружаващи всяко едно от тях.