Позволих си желанието да редактирам едно стихотворение на Марина, но не мога да посегна към него - навярно заради това все още не съм публикувал свое стихотворение тук, колкото и публикации да подписвам. Всъщност, мога да направя нещо много малко. Публикувам оригинала на "Пустиня на свободата", а по-долу - другото стихотворение, да го наричам "друго" е единственото пред мен. Дори да съм се намесвал в други нейни творби, то тя е знаела за това, в нейното незнание, днес, наричам "другото" стихотворение "свое".
Пустиня на свободата
В тези смъдящи очи се срещат ад и рай,
за да изтръгнат от тебе признание, за да веят ветрове на вината в твоя безкрай, и да тлее земен блян в тегобно мълчание. Живееш сред пустош и насред настъпаните гладиоли и погледите тихо сплитат огледало, и се давиш в сълзите душа проболи, сънувайки, че в реалност сърцето е заспало. Ръцете докосват несъществувание и съзнанието ти пада покрусено, смолата на мъртвите клонки капе връз него с обаяние и ти вярваш, че ще бъде изцерено. И се взираш в това леговище изпепелено, взираш се и в портите зад теб, писъкът прокарва острие през вярване непрояснено и плахо мисълта превръща се в жлеб.Пустиня на свободата
Влюблённый в песню свою*
В тези смъдящи очи се срещат ад и рай,
за да изтръгнат от тебе признание, за да веят ветрове на вината в твоя безкрай, и да тлее земен блян в тегобно мълчание. Живееш сред пустош и насред настъпаните гладиоли и погледите тихо сплитат огледало, и се давиш в сълзите душа проболи, сънувайки, че в реалност сърцето е заспало. Ръцете докосват несъществувание и съзнанието ти пада покрусено, смолата на мъртвите клонки капе връз него с обаяние и ти вярваш, че ще бъде изцерено.И се взираш в това леговище изпепелено,
взираш се и в портите зад теб,
писъкът прокарва острие през вярване непрояснено
и плахо мисълта превръща се в жлеб.
*Молитва на старость, Уильям Батлер Йейтс
Коментари
Публикуване на коментар