На 06.10 се състоя представянето на дебютната стихосбирка на Борис Ангелов -
“Любовен оксиморон” в двора на ЕГ “Иван Вазов”. Настоящият текст беше роден тогава, в
гласовете на останалите и от техните въпроси. И именно с “останалите” ще се занимава
той. Поради тази причина ритъмът на текста е накъсан, но не и несигурен. Той ще чете
стихотворенията като метафори и ще се отдръпне от очаквания литературен анализ.
Онзи, на когото книгата е посветена, не може да не й се посвети - и наистина, Борис
прекара много време, подписвайки издания за свои приятели и преподаватели. Мисля, че
именно в това се крие ключът за четенето и разчитането й - посвещението слива
жадуваните, случилите се и описаните отношения. Взаимодейства и на още едно ниво -
между думите на автора за читателя и самия читател - между представата и очакванията.
(...)
Ще четем стихотворението “Равносметка” като метафора, както вече стана ясно:
Стоя и си мисля:
допреди година
наистина полу съм живял,
защото без теб съм наполовина
и само с тебе съм цял...
Гимназията ни изживява своя втори живот в “Любовен оксиморон”, намира втората
половина на живота си. Поезията на Борис контекстуализира реалните отношения, а
отделните стихове конструират нови такива. Понякога обаче образи от средата директно
стават част от образността на дадена творба, а смелостта на този опит заслужава
похвала.
Вече привидните контекстуални отклонения - творби, занимаващи се с фундаментални
или лични, но в друга посока, въпроси - всъщност, осмислят книгата - те са повода за
разговор между чувстващия автор и автора, неволно преосмислящ средата.
“Любовен оксиморон” на Борис Ангелов трябва да се чете в прилежащия й контекст.
А тези читатели, които не са част от контекста на ЕГ “Иван Вазов”, ще успеят да си го
представят, такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто трябва да бъде - в това е майсторството
на поезията на Борис.
Там, където добротата измества таланта, Борис призовава да доизживеем стиховете и да
допишем живота!
Коментари
Публикуване на коментар