На 01.11.20 Симеон ме помоли да напиша обръщение към гимназията му по повод празника - това са моите думи, подписани от Симеон. Сега виждам, че това е и датата на първата публикация в този блог.  Честит Ден на будителите! Пробуждането е жизнеността, която един народ може да получи. То е единна реалност на истината сред крехките стъклени клади на мрака в душата и разума. Но пробуждането също става крехко - силата му не е крепкост, хората имат способност да го превърнат в отчупено парче от спомен, чрез своето безхаберие сред тишината.  И все пак, има едно начало, едно продължение и настояще, и вяра. Будителите са отворили сърцата и очите за света - света у дома, света сред света. Те са онзи първи огън, който е сдушил кладите с мир, първо начало за светлината в ума, първи вик на пробудения от сън. Не са създали скулптура, но са нарисували усещания, не са говорили вглъбено, а са подтикнали гласа към любов и свобода. Дали са началото на един път, оставили са го свободен, празен, заради своя

Първата ми публикация в ЛиБра с част от дневниците на Марина, които започнах да водя преди няколко месеца. - Днес, 16.09.20, истински първият учебен ден, Марина все още твърди, че вярва в блясъка на училището. Не съм я чувал да говори така отдавна. - Днес, 17.09.20, Марина не коментира училището. Разбра за тези ми дневници и ме накара да напиша, че не съществува по-прекрасен герой от този, останал непознат и чужд за душата и тялото си през целия си живот. - Днес, 18.09.20, Марина, в успокоението ми, успокоявайки ме, каза, че все още мисли училището за вълнуващо място. Петък е, а аз си мисля, че и утре съм на училище.  - Днес, 19.09.20, първият почивен ден за тази учебна година, Марина забрави да ми се обади. - Днес, 20.09.20, последният от първите два почивни дни за тази учебна година, не се оказа почивен за Марина - тя не спря да учи. Опитва се да се идентифицира с чувствата на съучениците си, освен със своите. - Днес, 21.09.20, Марина беше доволна от представянето си на входните изпи