Първата ми публикация в ЛиБра с част от дневниците на Марина, които започнах да водя преди няколко месеца.
- Днес, 16.09.20, истински първият учебен ден, Марина все още твърди, че вярва в блясъка на училището. Не съм я чувал да говори така отдавна.
- Днес, 17.09.20, Марина не коментира училището. Разбра за тези ми дневници и ме накара да напиша, че не съществува по-прекрасен герой от този, останал непознат и чужд за душата и тялото си през целия си живот.
- Днес, 18.09.20, Марина, в успокоението ми, успокоявайки ме, каза, че все още мисли училището за вълнуващо място. Петък е, а аз си мисля, че и утре съм на училище.
- Днес, 19.09.20, първият почивен ден за тази учебна година, Марина забрави да ми се обади.
- Днес, 20.09.20, последният от първите два почивни дни за тази учебна година, не се оказа почивен за Марина - тя не спря да учи. Опитва се да се идентифицира с чувствата на съучениците си, освен със своите.
- Днес, 21.09.20, Марина беше доволна от представянето си на входните изпити.
- Днес, 22.09.20, в 16.31 настъпва астрономическата есен. Точно тогава Марина няма да учи.
- Днес, 23.09.20, изпитват Марина, а Марина учи.
(...)
- Тези дни в училище беше много натоварено и нямах време да пиша за Марина, но надявам се, че е спряла да учи.
- Днес 02.11.20, Марина не отговоря на въпроса "Как върви училището?".
- Днес, а утре Марина няма да ходи на училище.
Коментари
Публикуване на коментар