След представянето, публикуваме текст на Марина, написан по този повод, който не успяхме да прочетем, дори не успяхме да споменем. Днес той вече е в цитат, блогът стана герой на блога. "Намираме се в един особен кръг - стъпваме по него, но никога няма да повторим стъпките си, ще променим стъпките на другия със своите. Историята на този блог е една продължителна спирала, продължена спирала...Нова, но и завещана, ясна и експериментална, красота в опита и мисъл за извиращото от този опит. Текстовете, които се публикуваха тук, бяха в един свой временен дом, в който да допълват енергията и душата си, в който да срещат себе си, но и който позволи срещата ни с тях. Има моменти, в които литературните ни светове и терзания, излизат от личното, живеят с него, но и се обричат на едно по-различно осмисляне и отъждествяване. Мисловните бягства се превръщат в пътища и посоки, те и без това отдавна не бяха бягства, не бяха символни образи или конкретни разкази, Истината е, че „ЛиБрА“ заложи сам

В понеделник беше празник, а преди година аз писах речта на Симеон по повод същия празник, може да бъде открита тук. В понеделник, когато беше празник, Симеон едва ли е прочел докрай речта ми, а аз преписах от себе си. Скъпи съученици, учители и родители, Честит Ден на народните будители! Нека в този ден успеем да намерим красотата и силата, която те оставят дълбоко в сърцата ни. Нека вълнуващите дълбини на познанието, на спомените, на жизнеността от пробуждането да огреят със своя огън ума и душата, дома и мислите. Будителите са онези лъчи светлина, които винаги ще разкъсват тъмнината и оковите на незнанието и безхаберието. Те са поставили пред нас цветността на пламъка, създали са криле за бъдещето и са го оставили като път, по който да намерим своята посока. Нека погледите, устремени към това бъдеще, да се връщат и към миналото, за да осъзнаят, че настоящето е израз само и единствено на посоката, в която търсим бъдещето... Честит празник! Управителният съвет към Ученическия парламен