След представянето на блога

След представянето, публикуваме текст на Марина, написан по този повод, който не успяхме да прочетем, дори не успяхме да споменем. Днес той вече е в цитат, блогът стана герой на блога.

"Намираме се в един особен кръг - стъпваме по него, но никога няма да повторим стъпките си, ще променим стъпките на другия със своите.
Историята на този блог е една продължителна спирала, продължена спирала...Нова, но и завещана, ясна и експериментална, красота в опита и мисъл за извиращото от този опит. Текстовете, които се публикуваха тук, бяха в един свой временен дом, в който да допълват енергията и душата си, в който да срещат себе си, но и който позволи срещата ни с тях. Има моменти, в които литературните ни светове и терзания, излизат от личното, живеят с него, но и се обричат на едно по-различно осмисляне и отъждествяване. Мисловните бягства се превръщат в пътища и посоки, те и без това отдавна не бяха бягства, не бяха символни образи или конкретни разкази, Истината е, че „ЛиБрА“ заложи сам своето развитие, сам изразяваше нуждата си от диалог, подкрепа, от намиране на недооценената радост в общото, която да търсим заедно. 
Блогът потърси своето място в сближаването между идеи, вълнения и въпроси. И неговото постоянство се дължи именно на това търсене, на оформянето на диалога през по-различна песпектива. Литературата е често монолог, пристъп на внезапно осъзнаване, но тук тя се измени, измени се и в перспективите. Монологът загуби своето очарование пред изграждането на комуникация, в която да бъде по-пълноценна цялост, отколкото някога би бил в самотата и гордостта си. И тази самота никога няма да се дължи само на рестрикции, на времето и събитията, тя се оформя през човека, през духа на личното, който винаги се нуждае от още нещо, за да разкрие същността в своята готовност и сила. 
Пред „ЛиБрА“ предстои нов начин за опознаване, нещо, в което дълго време не намирахме   необходимата спонтанност, но се оказа, че спонтанни ще бъдат само впусканията по съвместните пътеки през личното вглеждане. Затова със Симеон се намерихме в центъра на организацията на своебразно представяне, отново в съвместно изпълнение и мислите ни за текстовете тук най-сетне потърсиха своето разбиране не само в сърцата ни...
Намираме се в един особен кръг - стъпваме по него, но никога няма да повторим стъпките си, ще променим стъпките на другия със своите!"