Завръщам(е) се за първи път...

Завръщам се в този блог за първи път, три месеца по-късно от първата публикация. Благодарен съм на г-жа Елена Вързилова за възможността да работя свободно с повереното ми, а даже и да го наричам свое - нещо, което все по-рядко се случва.              

Преди три месеца идеята беше блогът да приютява всички текстове за творящи ученици, които и към момента пиша, ала ходът му леко се променя. В следващите три месеца отговорността към блога ще стане повод за още по-експериментални търсения в полето на сътворяваното от учениците. 

Ала не се завръщам сам - с мен е Марина Узунова, един от най-близките ми хора. Използвайки един друг образите си, ще се опитаме да свържем себе си, а после и по-голямото от нас. Марина разказва за това свързване:

Този блог е продължение на едно отдавна забравено начало. В него концепцията за обединение около самото обединение и любовта към опитите за схващане и реализиране на творчество са ключови, променени, необходими, но и забравяни. Но на едно сигурно ниво всичко в този блог е свързано с идеята за свързване не между личности, а между хора, може би самото творческо и теоретично съществуване на мен и Симеон в общо пространство, с определена цел, е обединение. И ние често съществуваме така! В този смисъл за мен творчеството винаги е било обединение на ментално с представата за реално, творчеството се е реализирало бавно във физическата си форма и ако продължавам да бъда личността, която си мисли това, тогава съм и напълно наясно, че обединение може да съществува на всякакво ниво, да обхваща всякакви хора, мисли, страхове и територии. То не е парад, а честване на извисяването над определени мислени предели и на способността на разума. Затова и заглавието на мислите ми около творчеството е променено, променено и ще бъде, то беше един предел, а сега е част от друг, който също ще бъде предмет на промяна. Заглавието в главата ми е свързано с творба, винаги съм давала заглавия, защото по този начин конкретизирам, наименувам, а промяната е символ на изтриването на граници, чертаенето на нови и тяхното издирване и изтриване. Излиза, че Променено заглавие за мен ще бъде не отказване от едно наименование, за да бъде сменено с друго, а обратното - разширяване на конкретното, което още е там. И май така би било най-добре!

Казвам добре дошъл на себе си тук! Марина пък казва добре дошли на вас!

Очаквайте публикациите: Променено заглавие; Дните на Марина; Без заглавие; Едно-две стихотворения; Стихотворението, което написах за вестника на гимназията на Марина, но не изпратих; Позволете ми да припомня.