Ние наистина не бяхме поети...

Отварям блога отново, получавам автоматично генерирано съобщение, гласящо, че от 01.09 мога да загубя административния достъп до него, не помня причините. Мисля си за бъдещето на този проект, за нуждата от представянето му във и отвъд контекста, който той създава. И си мисля за тази работа на италианския визуален поет Саренко, редактор на легендарното Lotta poetica. И си мисля за нас...

compostxt: Sarenco: Non eravamo poeti

Коментари

Препоръчителен читателски списък за начинаещи младежки активисти - Симеон Марков (k)

Наистина не мога да вляза в блога. Трябва да изпратя покана за сътрудничество от училищния си имейл до личния, ала не мога да я приема. Публикувам под името "k", така ще бъде и занапред, навярно. Последният месец понесе повече обрати, отколкото обиди аз бих могъл да понеса, пиша с огромна горчивина, точно година след първата публикация и в навечерието на първото публично представяне на блога, за което скоро ще споделим повече. Марина стана председател на ученическия съвет в своето училище, а аз най-после мога да си позволя това: Препоръчителен читателски списък за начинаещи младежки активисти I 1. Блага Димитрова, “Лиляна” 2. Дж. К. Роулинг, “Хари Потър и Орденът на Феникса" 3. Брижит Лабе, П. Ф. Дюпон-Бьорие, “Диткатура и Демокрация” 4. Христо Лулчев, “Комсомолското самоуправление в училище” 5. Иво Андрич, “Раждането на фашизма” 6. Фьодр М. Достоевски, “Юноша” 7. Владислав Тодоров, “Адамов комплекс” 8. Александър Кьосев, “Индигото на Гьоте” 9. Ивайло Дичев, “Буквализми...

Прочетете още

Симеон Марков за "Любовен оксиморон" на Борис Ангелов: "...да допишем живота..."

На 06.10 се състоя представянето на дебютната стихосбирка на Борис Ангелов - “Любовен оксиморон” в двора на ЕГ “Иван Вазов”. Настоящият текст беше роден тогава, в гласовете на останалите и от техните въпроси. И именно с “останалите” ще се занимава той. Поради тази причина ритъмът на текста е накъсан, но не и несигурен. Той ще чете стихотворенията като метафори и ще се отдръпне от очаквания литературен анализ. Онзи, на когото книгата е посветена, не може да не й се посвети - и наистина, Борис прекара много време, подписвайки издания за свои приятели и преподаватели. Мисля, че именно в това се крие ключът за четенето и разчитането й - посвещението слива жадуваните, случилите се и описаните отношения. Взаимодейства и на още едно ниво - между думите на автора за читателя и самия читател - между представата и очакванията. (...) Ще четем стихотворението “Равносметка” като метафора, както вече стана ясно: Стоя и си мисля: допреди година наистина полу съм живял, защото без теб съм наполо...

Прочетете още

Променено заглавие - Марина Узунова

Публикацията на Марина Узунова в ЛиБра , която включва няколко нейни стихотворения с кратки, но доста важни бележки, придружаващи всяко едно от тях.

Прочетете още

Търсене в този блог