Скоро се завръщаме...

МАРИНА: Бледите ни очерци за развитието и просъществуването на блога, направени много преди реалното публикуване на текстовете ни в него, несъмнено се превърнаха в едни особено изразени ярки краски по време на месеците, в които със Симеон опитвахме да заемем местата сред експерименталните си литературни вълнения, но и в които се стремяхме да създадем празнина, която да се запълни. Първоначално изразих своите виждания за това, което бих била способна да напиша, за да опиша способността си да създавам текстове, вплитащи се въобще в концепцията на блога, но постепенно смисловите ми разбирания за значението на общата ни работа върху тази конкретност се отрезвиха и се издигнаха и над идеята за свързване. Чрез всички размисли, публикувани тук през последните месеци, ние се стремяхме да укрепим една спойка, обвързване между отделното, но и близкото, между абстрактното, но и реалното, между вътрешния бяг, но и приласкаваното разбиране и съвместност. И въпреки искреното ми спокойствие, че през цялото време обмисляхме и достигнахме свързването, аз приютявах всеки свой текст и с мисълта за връщането към изначалното, откритото, което няма нужда от прикриване, за да е достатъчно скрито - липсата на обособени прегради, чувството за близост със собствените си мисли сред мислите на други, полетата, които се затварят с красиво задоволство, за да се отворят на други места. В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност, привидно пасторално двамата със Симеон ще затворим поле, но аз ще го затворя само с острата забележка, че връщането към античното с този блог още повече представи пред мен обвързването на теоретичното с духовното, защото той превърна теорията в нейното практическо измерение в изцяло одухотворена духовност. В сърцето ми винаги ще се осветява малко тъкан, която носи радостта от работата по този блог, но и щастието от превръщането на експеримента в красива експерименталност. Сега оставям последните думи в ръцете на Симеон...

СИМЕОН: През цялото това време, навсякъде, изписвах името на блога като ЛиБРА, а чак сега разбирам, че е трябвало да бъде ЛИБРА. Блогът, който е част от големия ми проект School kills artists, съвсем скоро ще промени хода си, за да открие възможности пред всички. Предстоящото ще осмисли вече написаното, аз не бих посмял. Скоро се завръщаме...